Ковид-19 промени живота на всички. Пандемията e изпитание за медиците, за тези, които са пряко ангажирани с диагностиката и лечението на вируса, както и за всички останали. Как се отрази тя на зъболекарите, успя ли държавата да намери механизъм за компенсации и на тези стоматолози, които нямат договор с НЗОК и как студентите по дентална медицина ще наваксат пропуснатото през втория семестър, попитахме д-р Николай Шарков. Той е председател на Българския зъболекарски съюз.
- Д-р Шарков, мярката 60/40 се разшири и за зъболекарите, които нямат договор с НЗОК. Още в началото на извънредното положение, Вие настоявахте да има механизъм за компенсации и за тях. Удовлетворява ли ви този вариант сега?
- От мярката 85% могат да се възползват 6700 от зъболекарите, които имат договор с НЗОК. Режимът за сключване на договор с Касата е либерален. Всеки един лекар по дентална медицина може да сключи такъв. Но тъй като всичките 9700 колеги са членове на БЗС ние трябваше да осигурим стабилност, както на сектора, който работи по задължително здравно осигуряване, така и на останалите колеги. И какво направихме за тези 3000. Първо им осигурихме възможност за участие в програмата за подпомагане на микро, малък и средения бизнес. По неофициални данни, доста от колегите са се възползвали от нея. Ще имаме статистика към края на годината за това колко са кандидатствали за еднократна помощ. Програмата 60/ 40 беше затворена за денталната медицина и за медицината въобще. Но след едни много разумни и адекватни разговори с министъра на труда и социалната политика г-жа Деница Сачева, ние намерихме решение и резултатът вече е налице - програмата се отвори и за лекарите по дентална медицина, които нямат договор с Касата. И така ние като съсловие можем да участваме във всяка една програма на правителството за подпомагане на бизнеса. Това е максимумът, който може за момента да направим като ръководство на БЗС и ние го направихме.
- А каква част от колегите ви се възползват?
- Към момента нямам данни колко колеги са проявили интерес. От мярката 60/40, а и от мярката за подпомагане на микро, малък и среден бизнес могат да се възползват тези, които имат подчертавам изрядна документация и доказуеми загуби вследствие на COVID-19.
- Как се отрази пандемията на зъболекарите?
- Ще започна от самото начало, откакто се обяви извънредното положение. Ние не се стъписахме, бяхме донякъде информирани, защото още от февруари в нашия съсловен вестник –„ДЕНТАМЕДИКА" публикувахме огромни статии за КОВИД-19. На 16 март, три дни след началото на извънредното положение, свиках всички мои заместник председатели, председателите на Контролната комисия, на Комисията по професионална етика и председателите на районните колегии в София и Пловдив. Така основахме Кризисен оперативен щаб на БЗС, който бе одобрен от Управителния съвет, за да ръководи дейността на съюза по време на извънредните полжожение и обстановка. Още на 19 март БЗС излезе с Препоръки/инструкции от кризисния щаб на Българския зъболекарски съюз към лекарите по дентална медицина за правилата на септика и антисептика в лечебните им заведения по време на извънредно положение във връзка с COVID-19 базиран на опита на Китай и Италия и триажната система. Ние бяхме първите, които инструктираха своите членове задължителните правила за работа при пандемия. Но искам да кажа и нещо допълнително. Ние сякаш „забравихме" за СПИН, хепатит B и C. А при тези заболявания важат същите мерки, които ние спазваме в момента. Така че донякъде ние бяхме спокойни от гледна точка на това, че знаем правилата. Най-големият проблем бяха личните предпазни средства (ЛПС). Липсата им спря работата на доста кабинети, защото нямаше откъде да се набавят. Никой от нас не се презапасява от нас ЛПС. По принцип когато видим, че наличността намалява, веднага поръчваме на денталния дилър. И този недостиг бе голям проблем, защото каквото и да се произведе, отиваше веднага на първа линия. Но питам, а ние на коя линия сме? Работим на 35 см от устата. Това е фокусното разстояние до устата на пациента, която е входната врата за вируса... Не сме ли и ние първа линия? И така докато настъпи моментът за задоволяване на пазара с ЛПС имаше затворени кабинети, които отваряха само при повикване от пациента за неотложни случаи, защото при нас няма спешност. След това картината постепенно се нормализира. Успяхме да запазим тази крехка дентална помощ по време на пандемия, защото ние сме на чистия частен пазар. Т.е. всеки сам е свой работодател и решава дали ще работи или не. Но как да работи, когато няма как да предпази себе си, персонала в клиниката и пациентите. Колкото и да разпитваш пациентите с подробните въпроси от триажа, има добросъвестни и недобросъвестни хора. Така че ние не знаем кой влиза през вратата.
- Как е положението в момента, върнахте ли се към обичайната си дейност?
- Положението се нормализира, болшинството от кабинети работят.
- А хората, страх ли ги е да посещават кабинетите?
- Вероятно все още съществува бариера, че е опасно да се ходи в зъболекарския кабинет. Но смея да уверя хората, че преди и по време на пандемията ние спазваме всички правила за дезинфекция. Прилагаме дезинфекция на всички помещения и повърхности, автоклавиране на инструментариума, а не стерилизация, защото с Европейската директива стерилизаторите бяха премахнати преди повече от 8 години и т.н.
- Какво мислите за развитието на пандемията у нас и разхлабването на мерките?
- Аз лично, без да ангажирам когото и да е било, бях против разхлабването на мерките от гледна точка на епидемичността на вируса. Доста съм консервативен, защото виждам разпространението в Света. Още в началото бях привърженик на най-строгите мерки, защото видяхме, че те дадоха резултат в Китай, а и в България. Но в Китай продължава да се вижда ефектът. Преди дни от там съобщиха за 4-5 болни. Строгите мерки трябваше да продължат още малко у нас. Струва ми се, че ги разпуснахме твърде рано, защото икономиката се сгромолясва и ефектът ще го усетим в края на годината. Според мен тези страни, които бяха по-либерални, ще въведат задължителни по-строи мерки – например маски по улиците. А баровете и дискотеките, изобщо не искам да ги коментирам, защото тази тема граничи меко казано със странност. Също така дисциплината не е силна страна на българина. Той не обича институциите, не от вчера или от 10 години, а от повече от 6 века. А, когато не уважаваш институциите, не уважаваш и себе си, защото тези институции са избирани от тебе. В началото имаше недостиг на тестове, както и на ЛПС. И тогава се изследваха по-малка група хора, само при съмнение. Сега изследваме повече и процентът на заразени спрямо тествани е относително същият. Няма някакъв огромен скок. Но, когато процентът се движи в една и съща линия, това показва, че вирусът не изчезва със смяната на сезона. Явно, че неговата заразност е много устойчива, оказа се, че има и мутации, което е другият проблем.
През 1968 в Света беше ликвидирана едрата шарка (вариола) – огромна победа на човечеството над едно смъртоносно инфекциозно заболяване! Това се постигна чрез ваксинациите! Но понеже аз съм роден преди това, помня, че когато имаше заразно заболяване, на вратите на заразените имаше бележка с червен кръст и пишеше – „Внимание, не влизайте заразно болен". Тя стоеше докато мине карантинният период. Знам, че съм роден миналия век, но защо сега не се подходи по този старомоден начин притези, които са под карантина?
- Какъв е статусът на българина по отношение на денталното здраве?
- Благодарение на държавната Национална програма за профилактика при децата съм сигурен, че то се подобрява. Наш колега - д-р Омов защити докторантура. В нея той изследва и доказа, че в област Смолян, където бяха най-високите и тежки показатели за зъбния кариес, се регистрира спад на кариесите с 20-25%, и това, сигурен съм, е благодарение на Националната програма за профилактика. Планирахме да проведем ново епидемиологично изследване, но пандемията го отложи. Дай Боже, през есента нещата да се успокоят и да успеем да го проведем.
- Колко души ще обхване и какво ще установите с него?
- Няма да е толкова голямо като през 2010-2011 г., когато обхванахме 20 160 деца, сега щяхме да прегледаме 6000. Прицелните групи са 5-6 годишните, 12 годишните и 18 годишните. Ще изследваме интензитета на зъбния кариес, наличието на обтуриране, на екстрахиране и на кариозни зъби и др.
- Премахна се ограничението до 65 години за поставяне на протези. Колко хора са се възползвали досега и колко средства са изразходвани?
- Това беше добра промяна, защото всеки може да се възползва. Има и млади хора с основни заболявания като диабет или анодонтия и също имат нужда от протези. Мисля, че хората се възползват, но не мога да говоря с конкретни цифри, защото чакаме последните отчети от НЗОК, за да видим как върви изпълнението на този целеви бюджет.
- Пада ли възрастовата граница за обеззъбяване?
- Не мога да отговоря категорично. Ако подходим лаически от гледна точка на това кой влиза и излиза от кабинета, това няма да е обективно. Необходимо е епидемиологическо изследване. Преди години колегата - доц. Бонев, установи, че 20% от хората над 60 години са с обеззъбена горна челюст, 17% с обеззъбена долна челюст и 13% са с обеззъбена и горна и долна. Не очаквам тези показатели да са се променили кой знае колко. При хората между 35-40 години, 17 зъба са засегнати от кариес.
- Какво води до обеззъбяване?
- Липса на грижа за здравето на устата. Толкова е елементарно. Доказано е, че ако човек си мие зъбите правилно и яде рационално, без да прекалява с някои храни, то здравето на устата му ще е отлично. Преди два конгреса на Световната дентална федерация (FDI) в проект на Резолюция за здравето на възрастните беше дадено предложение да се напише, че всички възрастни на 80 години трябва да имат поне по 20 естествени зъби в устата. Делегатите от 130 държави членки се чудехме кой го е предложил. Оказа се, че са колегите от Япония, защото там съществува адекватна профилактика, която е такава, каквате е и в Скандинавските държави. И резултатите са ясни, запазва се съзъбието.
- Какво са пропуските в профилактиката у нас ?
- Това, което дава държавата е напълно достатъчно за моменвта. От 10 години съществува Националната програмата, за която отговаря МЗ. Освен, че обучаваме децата на хигиена и правилно хранене и редовно ходене на лекар по дентална медицина, ние поставяме и силанти на първите постоянни дъвкателни зъби. Те най-рано пробиват и най-рано се атакуват от агресивната среда в устата. Това е от гледна точка на държавата. От гледна точка на индивида, много е трудно да убедиш човек, че трябва да се грижи за здравето на устата си, защото някак той го приема като отделно от общото здраве. А това е абсолютно безумие. И ние затова Световната дентална федерация излезе с нова дефиниция за оралното здраве, която казва, че здравата уста ти дава възможност да комуникираш, да се усмихваш, да говориш правилно, да дъвчеш, да правиш мимики без болка. И второто изречение гласи, че здравето на устата е неразделна част от общото здраве на човека и никога не трябва да се разглежда отделно от него. Начинът на мислене трябва да бъде променен. И го променяме. Правим 10 кръгли ефективни кръгли маси всяка година с участие на областен кмет, зам.-кмет по образование, зам.-кмет по здравеопазване, директори, учители, родители. До този момент сме провели над 80 такива във всички области на България. Отделно националните координатори на Програмата изнасят беседи в детските градини и училища на родителите, децата и учениците, директорите, учителите,защото е важно да ги мотивираш. Профилактиката започва от бременността на майката. Всяка година, ако една дама е била на преглед и след това забременее, тя има право на още един преглед по задължителното здравно осигуряване. Заложили сме да прегледаме 80 000 бременни допълнително годишно. И прегледът не е просто да се установи статуса на зъбите, а и на венците, твърдо и меко небце, език, изходите на каналите на слюнчените жлези, подвижна и неподвижни лигавица и др. Освен прегледа на бременната жена трябва да се дадат насоки как да опази здравето на устатта си, как да поддържа правилна устната хигиена, кой месец каква храна да яде, какви медикаменти да не приема, за да роди здраво дете,
- Пандемията се отрази и на висшето образование, в частност и на медицинското, как се учи стоматология на компютър?
- Това е много важен въпрос. Но искам да кажа, че успяхме да запазим образованието в денталната медицина. То се превърна в дистанционно обучение. Ние имаме теория и практика. Теорията е при по-долните курсове, при по-големите студенти има и практика. Да, наистина, когато ти не работиш с ръцете си, а само с главата си, ще има недостиг на знания. Работата върху фантомните глави с пластмасови зъби, която остана недовършена през втория семестър, може да бъде компенсирана сега есента с работа. Студентите от четвърти курс навлизаха плавно в клиника. В началото независимо дали има пандемия или не, те имат по-малко пациенти. И пети курс, загубиха този семестър като клинична работа, но не забравяйте, че след пети курс има половин година стаж с пациенти. Така че не са нанесени големи щети. Има ги, но не са драматични. Надявам се, дай Боже, пандемията малко да се успокои и да успеем да наваксаме. Но дистанционната форма не е чак толкова лоша, особено за теоретичните знания. Светът върви в тази посока.
Още ...